Цветан Кръстев

#КритикаИХуманизъм

„Нашата количествена обсесия относно онова, което се смята и следователно може да бъде пресмятано и ана­лизирано, дълго време е изключвала онова, което не се пресмята: субективните емоции. В продължение на почти три десетилетия религията, наречена технология и “брутен вътрешен продукт“, както и идващото от XIX в. грубо пресмятане на лич­ния интерес, доминираха политиката и интелектуалния живот. Днес обществото на предприемачите-индивиди, подредено около очевидно рационалния пазар, разбулва неизмерими дълбини на нищета и отчаяние; то ражда ни­хилистичен бунт против самия порядък.

Когато толкова много от основните ни ориентири са рухнали, ние почти не можем да видим накъде вървим – да не говорим пък за това, да чертаем път. Но дори за да се сдобием с поне базисни насоки, ние се нуждаем преди всичко от постигане на по-голяма прецизност по въпро­сите, свързани с познанието на душата. Иначе, в нашето заслепено увлечение по рационални мотиви и резултати, рискуваме да заприличаме на наблюдатели, „стоящи по­сред бързо течаща река“, и както пише Токвил, „упорито втренчени в някакви отломки, които все още се виждат по бреговете на реката, макар че течението ни носи покрай тях и ни влече към бездната“.”

Панкаж Мишра

откъс от текста „Политиката в епохата на озлоблението:

тъмното наследство на Просвещението“

включен в книгата „Големият регрес.

Международен дебат за духовната ситуация на времето“

(превод Ася Захариева)