Еден Митсенмахер

Еден Митсенмахер

Jake, 2020/ Видео / 0’06”

Gotta catch em all, 2020 / Видео / 0’05”

Quarantine Exhibition / Видео / 0’40”

A day in the life / Видео / 0’20”

#КритикаИХуманизъм

Идеята за епоха

Джорджо Агамбен

(откъс)

…

Единствено по рода си, несравни­мо е благородството, за каквото нашето време би могло основателно да претендира по отношение на минало­то: че не иска вече да бъде историческа епоха. Ако има черта на нашата чувствителност, която действител­но заслужава да ни надживее…, то това е чувството за нетърпение и почти за гадене, което изпитваме пред перспективата, че всичко започва отначало, пък дори и по най-добрия начин…

Понятия като постмодерност, нов ренесанс, постметафизичен хуманизъм извършват предателство спрямо зърното на прогресизъм, скрит във всяко декадентско и дори нихилистично мислене: от съществено значение във всеки случай е да не бъде пропусната новата епоха, която вече е дошла, предстои да дойде или поне би могла да дойде и чиито знаци са вече сред нас, очак­ващи да бъдат разчетени…

Съществува онази единствена собствено човешка и духовна въз­можност: да се оцелее от измирането, да се надмогне краят на времето и историческите епохи не към бъде­щето или миналото, а по посока на самото сърце на времето и историята. Историята, такава, каквато ние я познаваме, в действителност не е нищо друго освен собственото ѝ нескончаемо отлагане, и едва в момен­та, в който нейното пулсиране замира, съществува някаква надежда да се улови заключената в нея щаст­лива възможност… В упоритото ни усилие да си дадем време ние губим смисъла на този дар – по същия начин, както в непрестанното вземане на думата губим самото осно­вание на езика…  

Онова, което искаме, е да спасим епохата и обществото от тяхното бродене в традицията и да уловим онова неподлежа­що на отлагане и несвързано с никакви епохи благо, което се е съдържало в тях. Да се поеме тази задача би било единствената етика, единствената политика, съответстваща на настоящия момент.

Есето, от което е този цитат, е част от книгата:

Джорджо Агамбен, Идеята за проза

Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм, 2020

превод Валентин Калинов

Отчаяните времена изискват ли отчаяни мерки?
През последните няколко седмици станахме свидетели как животът ни се променя драстично. Социално дистанциране, изолация, карантина и пандемия бяха вградени в нашия общ речник.
Карантината е парадоксално съществуване, при което изпитваме изключителна самота, но което същевременно позволява връзка. В това спряно пространство/време, възможността да достигаме външния свят през виртуалното практически не облекчава дълбокото усещане за изолация, което изпитваме. По-скоро то усилва идеята за граници: границата на дом/ тяло, която ни пречи да бъдем общност. Опитвам се да използвам креативността като средство за справяне със стреса и изолацията от възприемането на новите начини на живот, предложени за управление на разпространението на COVID-19. При липсата на друг, нашият втренчен поглед – уникален и все пак сходен – ни сближава през гледката за света отвъд нашия прозорец, която е обща за всички.
-Еден Митсенмахер

Биография Еден Митсенмахер

Родена през 1987 в САЩ; работи в Ротердам.

Комбинира пърформънс, видео и инсталация, за да хвърли един критичен, но все пак ангажиращ поглед върху социалните, политическите и културни теми. Отдава се на желанието да прави това, което обича и често се чувства неудобно от него. Намира форма на уязвимост и размива границите между искреност и двусмислие. Използва поп културата като референтна рамка за социална и лична критика, но и като начин за създаване на познание и достъпност. Споделяне и свързване на преживявания между Аз и Вие.Личните преживявания като любов, самота и копнеж са взети като чиста монета, но незабавно са превърнати в точки за систематично общо изследване. Баналното става сериозно и обратно. Представяне на хипер-светове, изградени от културни стереотипи и клишета, след което се изтласкват на ръба на емоционалното претоварване. „Кичът е съзнателна стратегия в моите изследвания и практика. Вдъхновението ми често идва от наблюдението в ежедневието и най-вече от прякото преживяване. Като един от многото хора, които съпреживяват объркването и борбата в настоящата макроикономическа среда, аз се интересувам от съмненията, любопитството и познанието за потенциалните нови ценностни ориентации и техните непредсказуеми бъдещи възможности.“

Разгледай още от #извънредноположение

Проектът се осъществява от

Галерия +359 и Art Project Depot, в партньорство с Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм. Те ще добавят коментари под формата на цитати на издадени от тях книги към изображенията, подготвени от художниците за проекта.