

Описание на проекта
Растеж – Регрес
Въглен на хартия, 105×75 см, 2020 г.,
7 наложени една върху друга рисунки , текст
Тук два облака са обърнати един към друг. Този диптих от рисунки е създаден от карти, разкриващи емисиите на азотен диоксид над Китай. За всеки облак се наслагват седем рисунки, проследяващи седем последователни дни на замърсяване на въздуха.
Първия процес на рисуване започва на 23 януари, в първия ден от затварянето на Ухан. Тук въглищата избледняват в процеса на рисуване, а прахът постепенно изчезва. Облакът побелява и разкрива спирането на икономиката и масовото производство.
Вторите рисунки са започнати на 8 април, първия ден от отварянето на Ухан. Тук хартията почернява ден след ден, което разкрива възобновяването на производството и влиянието му върху замърсяването на въздуха.
Придружени от текст, тези два облака се сблъскват и противопоставят един на друг. Те разкриват два различни икономически и политически модела и поставят въпроса за модела, който да следваме.
РАСТЕЖ
Икономистът Гаел Жиро счита енергията за ключов фактор за икономически растеж. Първата индустриална революция – период на просперитет – е станала възможна с откриването и използването на изкопаемите горива, като въглища, газ и нефт. През „славните тридесет“ – десетилетие на икономически просперитет – потреблението на въглеводороди и енергия е било много по-високо в сравнение с днес.
Следователно глобалната икономика и производство отдавна се основават на използването на леснодостъпни изкопаеми горива.
ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
Световната здравна организация (СЗО) оценява глобалната смъртност вследствие на замърсяването на въздуха на 7 милиона годишно. Проучване, публикувано в „Сърдечно-съдови изследвания“, твърди, че замърсяването на въздуха е по-голям риск за общественото здраве от тютюнопушенето. Излагането на замърсители във въздуха съкращава живота в световен мащаб средно с около три години.
Изводите говорят, че светът е изправен пред „пандемия“ от замърсяване на въздуха според Йос Лелевелд и Томас Мунцел и авторски колектив от института „Макс Планк“ в Германия.
Изследователите са установили, че около две трети от случаите на преждевременна смърт са свързани с причинено от човека замърсяване на въздуха – преди всичко от изкопаеми горива – и се увеличават до 80% в страните с висок доход. Според Томас Мунцел „В световен мащаб пет и половина милиона смъртни случаи годишно потенциално могат да бъдат избегнати“.
ИЗОЛАЦИЯ
Нов анализ на учен от Станфордския университет Маршал Бърк подчертава, че изолацията вследствие на китайския коронавирус е спасила повече от 70 000 живота чрез намаляване на замърсяването на въздуха от фабриките и пътното движение. Дори и с най-ниските допускания, основани на статистически данни, актуални към 8 март, Бърк изчислява, че изолацията е спасила 20 пъти повече животи от заболявания, свързани с замърсяването на въздуха, отколкото е броят на починалите вследствие на вируса.
ГОЛЯМАТА ИЗОЛАЦИЯ
Пандемията от Covid-19 и необходимите предпазни мерки въздействат силно върху икономическата дейност и водят до историческа рецесия. Според Международния валутен фонд (МВФ) се предвижда световната икономика през 2020 г. да се свие рязко с 3%, което е много по-лошо от състоянието по време на финансовата криза през 2008 г. Този основен сценарий предполага, че пандемията отшумява през втората половина на 2020 г., но не са изключени рискове за още по-тежки резултати през 2021 г.
Следователно, икономическата криза ще доведе до социална криза с милиони безработни, частично заети и работещи бедни хора. Според една нова оценка на Международната организация на труда (МОТ) в световен мащаб ще бъдат изгубени близо 25 милиона работни места.
ГОЛЯМАТА РЕЦЕСИЯ
Предишната финансова криза през 2008 г. също предизвика световна социална криза. През 2016 г. беше направено проучване, което трябваше да измери социалното й въздействие. Увеличената безработица и съкратените разходи за здравеопазване от 2008 до 2010 г. е възможно да са причинили 500 000 допълнителни смъртни случаи от рак
ДЕГРОУТ
През май 2020г. Международната дегроут мрежа публикува писмо, с което предлага пет принципа за фундаментално преосмисляне на икономиката ни.
„Докато имаме икономическа система, която е зависима от растежа, всяка рецесия ще бъде разрушителна. Вместо това, светът се нуждае от „дегроут“ – планиран, но адаптивен, устойчив и справедлив спад на икономиката, водещ до бъдеще, в което можем да живеем по-добре с по-малко. Настоящата криза беше брутална за мнозина, като най-силно удари най-уязвимите, но също така ни дава възможност да разсъждаваме и преосмисляме. Тя може да ни накара да осъзнаем какво е наистина важно и е показало хиляди потенциали, върху които да се надгради. Дегроут като движение и концепция повече от десетилетие отразява тези въпроси и предлага последователна рамка за преосмисляне на обществото, което да се основава на други ценности, като устойчивост, солидарност, справедливост, съпричастност, пряка демокрация и наслада от живота“.

Резюме на артистичната практика
Пейзажът е в центъра на моята художествена практика. Независимо дали е жанр, концепция или тема, аз го изследвам, изучавам, проучвам и изпитвам постоянно. И все пак това е само предлог за мобилна художествена практика. Движение в медиуми, в субекти. Тази често ограничена подвижност ме кара да следвам неясни пътеки, да отхвърлям плавността и правите линии, начертани от пътя, за да открия ръба на гората, ръба на пейзажа.
Интересуват ме “латентните изяви на света”, границите на представяне, в самата граница на пейзажния жанр. Какво е да пътуваш днес? Защо да фотографираме и документираме света? Какво е територия? Защо все още произвеждаме нови изображения?
Задавам тези въпроси, за да деконструирам способността ни да виждаме света такъв, какъвто е. Събирам и анализирам данни за по-добро фрагментиране на географски райони. Чрез фотографски акт аз улавям, кадрирам и рекадрирам , но през крайното изображение това не може да бъде видяно. Изображението и неговият поток ни ослепяват. Потапяме се в тази безкрайна река от информация. След това идва моментът на редактиране, на композицията. Цялото е нарисувано и разкрито пред очите ни, тялото ни отстъпва, ние отстъпваме. Цялото, което ни дава достъп до този нов пейзаж, до тази друга реалност, до това друго нас.
#КритикаИХуманизъм
„Днес чувстваме, че срокът на годност на всички онези способи и стратагеми, които до неотдавна сме смятали за ефективни, ако не и за елементарни, когато е ставало дума за устояване и справяне с опасностите на кризите, е изтекъл или в момента изтича. Но разполагаме с доста смътна идея с какво да ги заменим – ако изобщо разполагаме с някаква идея за това. Надеждата да поставим историята под нашето човешко управление и произтичащата от тази надежда решимост да го направим напълно се изпариха в хода на един процес, при който следващите един подир друг скокове и преминавани граници в човешката история започнаха да съперничат по своята неочакваност и неконтролируемост с природните катастрофи, а дори и успяха да ги надминат.
Ако все още вярваме в „прогреса“ (въпрос, който изобщо не е получил окончателно решение), то сега сме склонни да го виждаме като смес от благословия и проклятие, при което проклятията неотстъпно се увеличават, а благословиите стават все по-малко и ни спохождат на все по-дълги периоди. Ако нашите неотдавнашни предшественици все още са вярвали в бъдещето като най-безопасно и обещаващо място, в което да инвестират надеждите си, то ние сме склонни да проектираме в него преди всичко нашите разнородни страхове, тревоги и предчувствия…“
откъс от текста на Зигмунт Бауман „Симптоми в търсене на един обект и едно име“ включен в сборника „Големият регрес“, издание на КХ – Критика и Хуманизъм
превод от английски: Антоанета Колева

Мау Лавоан
Родена през 1989 г., Мау Лавоан завършва Ecole supérieur d’Art et de Design във Валенсиен през 2015 г. Нейната мултидисциплинарна практика изследва границите на пейзажа и неговото представителство. Тя се интересува особено от миграцията, която изследва чрез различни проекти, включително D’un monde à l’autre (2013) и 407 лагера (2015). Последният проект e изложен през 2016 г., по време на груповата изложба Кодиране и декодиране на граници, организирани от antiAtlas of borders в Брюксел. През 2019 г. тя печели наградата на фестивала 9ph с един от последните си фотографски проекти „Изчезнали мигранти“, който също е показан през декември в le Bleu du ciel, фотографски център, разположен в Лион.
Автори #извънредноположение
Сашо Стоицов
”Преминаване 1982-2020” Идеята е, с работа правена преди 38 години...
Прочети повечеVoin de Voin
„Страхът при изтласкването не е нововъзникнал, а се възпроизвежда като...
Прочети повечеАделина Попнеделева
„Извънредното положение се оказва онова пространство, в което той се...
Прочети повечеВальо Ченков
Вальо Ченков “Survivors”, painting, 150X125 “Talking head” , painting 80Х60...
Прочети повечеПроектът се осъществява от
Галерия +359 и Art Project Depot, в партньорство с Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм. Те ще добавят коментари под формата на цитати на издадени от тях книги към изображенията, подготвени от художниците за проекта.