Юлиана Текова

stateofexeption final out

Юлиана Текова

Promenade, 2020 30 x 42 cм/ мастило и акрил върху хартия

Дезинфекция 3, 30х42 / мастило и акрил върху хартия

От серията „Нови ритуали / New rituals“ 2020, мастило и акрил върху хартия

New rituals, 2020,30 x 42 cm / мастило и акрил върху хартия

Facial recognition, 2020, 30 x 42 cм / мастило и акрил върху хартия

Facial recognition, 2020, 30 x 42 cм / мастило и акрил върху хартия

От серията Нова Медицина/ New Medicine 2020, мастило и акрил върху хартия

От серията Нова Медицина/ New Medicine 2020, мастило и акрил върху хартия

Дневник на пандемията

В края на януари уговаряхме с колеги групова изложба в Берлин. Имаше няколко притеснителни новини от Китай. Отдадох леката си тревожност на многото документални филми за Изкуствен интелект, които гледах по това време.
Нищо не вещаеше тази внезапна промяна, която настъпи с разпространението на вируса.
След това ускорено се пренесохме в нова реалност. Тя набираше сили и животът, такъв, с какъвто бяхме свикнали, се промени рязко във всички аспекти. Промени се образът, както и речникът на еждневието. Промениха се ритуалите и привичките ни. Започна с дезинфекция и ескалира до новини извозване на починали с военни камиони в Италия.Медицинската реалност превзе медиите
Започнах да правя бързи рисунки, нещо като бележник на пандемията, с усещането, че този период е повратен в една или друга степен.
Тази серия рисунки не е завършена, защото още не е ясно накъде ще поеме промяната. Реалността продължава да се трансформира пред очите ни всеки ден. Това е част от рисунките, които правя от началото на пандемията и е малка част от огромният материал за размисъл и преосмисляне за мен, който следва тази пандемия. Промяната има много аспекти и тепърва предстои.

#КритикаИХуманизъм

„Неограниченото потъване в една пропаст, което съвсем логично се характеризира с окончателното сливане на противоположността между движение и застой и с реализацията на онази, съпровождаща модерността от самото начало визия за бясно бързащия застой…

В крайна сметка може да се предположи, че модерното общество ще заплати загубата на способността да балансира движението и застоя с производството на ядрени или климатични катастрофи, със светкавично разпространяващи се болести или нови форми на политически крах и избухване на неконтролирано насилие, които могат да се очакват най-вече там, където изключените както от процесите на ускоряване, така и на растеж маси се противопоставят на обществото на ускоряването.

И все пак алтернативата между една финална катастрофа и една радикална революция едва ли представлява онзи край, заради който някой започва да чете или пише една история. Във всеки случай, става дума за един крайно обезпокоителен край. Но може би тъкмо в това безпокойство една креативна съвременна социална теория може да открие импулс…“

откъс от: Хартмут Роза, „Ускоряване: Промяна на времевите структури в модерността“

издание на КХ – Критика и Хуманизъм

превод от немски: Светла Маринова

„Обикновено разполагаме с подвеждащо проста картина за самите себе си. От една страна, наистина виждаме и чувстваме себе си като отделни личности, макар и поставени под въпрос от философска и невробиологична гледна точка, от друга, мислим се като здраво стегнати в кожата си, обособени от останалата част на света, различаващи се навярно от всичко друго, освен това като ненаселени от милиарди живи същества, нито пък наподобяващи лишена от център държава с безброй етноси, с множество номади и мигранти. С това е свързана една представа, налагаща се преди всичко във времената на Просвещението, според която, ако е възможно, хората трябва да са автономни същества. От това следва един възглед, който може би всеки скришом споделя и възприема като очевидност: за гостоприемника като първостепенното същество и за безполезния и експлоатиращ паразит като второстепенното същество. Тази разлика обаче оспорва и същевременно наподобява разликата между ловци и жертви, но това вероятно се отнася само до съотношенията между величините. Естествено, паразитите не могат да бъдат разбрани само в качеството им на измамници, крадци, разбойници, нашественици или колонизатори; в не по-малка степен те са ловци, които са в състояние да убият жертвата си само ако са в голямо количество.“

откъс от текста „В Паразитопия“ на Флориан Рьотцер, включен в сборника „Ренесанс на утопията“

издание на КХ – Критика и Хуманизъм

Превод Нина Николова

Juliana Tekova is a Bulgarian artist and scholar. Between 2005 and 2017, she obtained consecutively B.A., M.A. and Doctoral Degree in Fine Arts from the Bulgarian National Academy of Art. Her doctoral dissertation focused on innovations in the language of expression of Bulgarian painters after 1990 and their socio-historical context. In her artistic work Dr. Tekova is constantly looking for visual means of exploring and reflecting upon existential as well as pressing social and political issues – such as women’s rights, the transition from totalitarianism to (pseudo)democracy, protection of the environment, the future fate of humanity. These searches have yielded works of art, publications, workshops, exhibitions presented both at home and in places like Venice, Vienna, London and Paris. Most recently, Dr. Tekova won the award of Geenpeace Bulgaria for her project Breath it, eat it at the Fine Act Labs, Sofia (2018), and curated an exhibition on the topic No-Places of Utopia (2019). Her portfolio can be seen at www.behance.net/tekova and she can be reached at tekova@abv.bg  

Артисти #извънредноположение

Проектът се осъществява от

Галерия +359 и Art Project Depot, в партньорство с Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм. Те ще добавят коментари под формата на цитати на издадени от тях книги към изображенията, подготвени от художниците за проекта.