Лични Утопии

Аделина Попнеделева, Вальо Ченков, Цветан Кръстев, Георги Ружев

Куратор: Ирина Баткова

12.06- 05.07.2020

Plus 359 Gallery

Сър Томас Мор създава термина утопия през 1516 г. за  книгата си “ Libellus vere aureus, nec minus salutaris quam festivus, de optimo rei publicae statu deque nova insula Utopia“, което в превод означава „Златна книга, не по-малко полезна, отколкото забавна за най-добрата уредба на държавата и за новия остров Утопия“. В книгата се описва  въображаемо островно общество край бреговете на Южна Америка. Utopia произлиза от гръцкия префикс „ou-“ (οὐ), което означава „не“, и topos (τόπος), „място“- така името буквално означава Никъде. Но на английски Utopia се произнася като Eutopia (на гръцки Εὐτοπία) – факт е отбелязан от самият Мор в допълнение към книгата. Eutopia е дума, описваща място, в което съчетанието на природни условия, човешко общество, и т.н. са толкова идеални, че всички живеят в състояние на пълно удовлетворение. Американският академик Лаймън Сарджент, чиито основен интерес са утопичните изследвания и политическата теория, синтезира тази амбивалентност на термина в идеята, че липсата на хомогенност на обществата поражда желания, които си противоречат и следователно не могат едновременно да бъдат удовлетворени. А ако две желания не могат да бъдат едновременно удовлетворени, истинската утопия не може да бъде постигната, защото в Утопия всички желания са удовлетворени.

Първата изложба „Лични Утопии“ за пространството на галерия + 359 представя част от видео архив, създаден в продължение на 15 години. Селекцията за проекта няма за цел да създаде критически прочит на определена национална действителност, въпреки че хората, представени в заснетия материал, са българи. Изложбата е подбор на лични наблюдения, измислени ситуации и въображаеми наративи, спонтанно появили се в работата на представените художници. Документираните във видеата персонажи /сред които и част от визуалните артисти/ конструират иронични модели на идеален свят или се ситуират в измислени ситуации, в които са противопоставени различни езикови, символни и ритуални парадигми. Така цялостната атмосфера, която се генерира в пространството на нефункциониращата според предназначението си Водна кула  илюстрира идеята, че думата Utopia означава измислен свят, възпроизвеждан единствено в различни социални експерименти. Фокусът е върху невъзможността да се съчетаят едновременно личните стремежи за перфектно съществуване , както на участниците в „експеримента“, така и на неговите наблюдатели, в единна стратегия за всеобща хармония на битието.