Визуалната среда, създадена от Георги Георгиев – Jorrras в ХОТЕЛ 2, освен живопис включва триизмерни форми, които най-общо могат да бъдат разделени в три категории – строителни материали, опаковки и интериорни обекти от студиото, в което работи. Разглобени на части мебели, вериги, различни крепежни елементи – всеки предмет е внимателно манипулиран с класически техники на консервация, реставрация или подготовка за живописни интервенции, които в част от случаите въобще не се осъществяват, но методологично запечатват детайлите на един цялостен наратив. Инвазията на всекидневието в продължението на ХОТЕЛ 1, има много ясни кодове. Строителните елементи описват човешката креативност, но същевременно визират масовото производство. Изолации, кофражни мрежи, кашони и найлонови торбички, с които се транспортира и разпространява произведеното, канапе, от една страна продукт на промишления дизайн, от друга – удобство свързано с еснафския бит, чиито символен прочит е различен от този на леглото, използвано през годините в множество знакови арт инсталации. Тези намерени или обвързани с личната история на автора обекти имат своите характерни особености – цветове, линии, форми, специфични повърхности, произведени са от различни материали /резултат от развитието на приложните науки/ и създават тактилни , зрителни и обонятелни усещания, които ангажират сетивата за осмислянето им като компоненти на един субективен, изкуствено създаден свят. Преобладаващите цветове на живописта са зелено и лилаво. При смесването на тези два цвята се получава цвят на кал – библейския материал за създаването на Адам. Картините отново ни представят видими и невидими изображения, тъй като под външната страна на рисувателната основа има скрити пластове с други сюжети. Това поставя живописта на художника в позицията на авторефлексия върху мисловния план на самия творчески процес, който не може да бъде проследен по простата линейна логика на причинно следствените връзки. Тази многозначност и разнородност в избора на елементи, с които Jorrras работи в ХОТЕЛ 2 не е случайна. Тя описва човешката същност не само в идеалното ѝ проявление чрез изкуството, когато творецът е откривател на „истинските извори на реалността“*, но и в нейните примитивни инстинкти, водещи до деградиране на жизнената среда като затворен цикъл от непрестанно нарастващо производство на стоки и тяхната постоянна консумация. В нашия свят изображенията обозначаващи уникалната креативност на личността, са безразборно смесени с тези на индустриални продукти, чиято агресивна показност, подсилена със средствата на маркетинга и рекламата, стимулират първичните човешки инстинкти и блокират необходимостта от самовглъбяване в търсене на същинската ни природа. В този смисъл събраните от художника обекти са подложени на аутопсия, рязани и манипулирани, така че да се проявят техните скрити визуални характеристики, които са само част от необятната живописна картина на една разнородна реалност. Тази микро вселена, фокусира вниманието към символната конотация на образите и възможностите им да произвеждат език. Идеята на Jorrras, че „нещата се случват в най-истинския си вид, когато се намират в своите гранични състояния“ е всъщност излагането на показ на двете антагонистични тенденции, валидни както за философията на изкуството така и за философията на езика – колебанието между полюсите на обективност и субективност. Човекът, според Ернст Касирер, е „ странно образование от съществуване и несъществуване“. Според Касирер репрезентацията на един предмет е твърде различен акт от простото боравене с предмета. Докато едното не изисква нищо друго освен съгласуване на двигателни умения, репрезентацията на пространството и пространствените отношения означава много повече. „За да репрезентираш едно определящо нещо не е достатъчно да го използваш правилно и за практически нужди, а да установиш обща идея за обекта, за да бъде разгледан от различни страни и да схванем отношенията му с други обекти. Трябва да установим неговото място и да определим положението му в една обща система.“* Така наглед несъвместимите детайли на визуалния пространствен колаж ХОТЕЛ 2 от реди-мейд , живопис и манипулирани намерени обекти е вътрешно структуриран опит да се опише историята на езика от времето на неговата първична проява като сбор от нечленоразделни емоционални възклицания, до състоянието му на дисциплиниран инструмент на мисълта. Човешката памет не е просто възпроизвеждане на събития – тя е сложен мисловен процес, който се демонстрира по много и различни начини. Споделянето на спомени чрез символи реконструира не толкова личната история, колкото натрупаният въз основа на преживяното житейски опит. ХОТЕЛ 2 отново поставя въпроса за възможността да се създаде символно пространство изградено на базата на субективно осъзнаване на реалността, но със стремеж към универсални значения. Съчетаването на обекти от различен порядък е акт в търсене на синтетичен визуален код, възникнал едновременно през професионалния опит и артистичния инстинкт, на границата между рационалното и ирационалното. Привидната лекота постигната в играта с параметрите на изображенията, прекрачването през двуизмерното в триизмерно пространство в нарушение на класическите традиции на живописта артикулират погледа навътре, към вътрешния свят, като стъпка към разчитане на света, в който съществуваме.
• „Изследване на човека „ Ернст Касирер, издателство „ГАЛ–ИКО“, 1996, превод Георги Апостолов
CV:
