Гласове на истории и призраци

Камен Стоянов и Катарина Свобода,

10.08 – 04.09
Plus 359 Gallery

В текста си „Magic and Politics: Conspirituality and COVID-19“ Джована Пармиджани разграничава конспиративната вяра от вярата в конспирации и твърди, че конспиративната вяра може да се разбира като артистична и естетическа практика [i]. Тя пише за една нова общност, която търси не само видимост, но иска да бъде напълно приета, призната и легитимирана в нейния „партиципативен“ или „магически“ маниер на живеене в съвременния ни свят.

Умишлено или не, проектът „Гласове на истории и призраци“ на Катарина Свобода и Камен Стоянов се появява в подходящия момент – за да формулира естетически едно подобно магическо и като че ли донякъде ирационално разбиране за настоящето. До голяма степен той е базиран на произведения, които си играят с вярвания, лични ритуали и митологии, които днес лесно могат да се видят в контекста на вярванията на пост-Covid-19-пост-Ню Ейдж ерата.

И въпреки всичко това, произведенията идват от различни и много реални факти, обстоятелства, личности, социални или исторически процеси. Видеата и фотографиите, поставени в контекста на пространството на Водната кула, придобиват още по-необикновено значение, като тук няма нужда да споменаваме символичното значение на „кулата“ в западната културна символика. Такова „претенциозно” пространство, с цялата свобода, която дава на въображението и културната памет на зрителя, влиза в един директен диалог с произведенията на двамата художници. Тези произведения определено изискват активно интелектуално взаимодействие. Това е така, защото всички филми са базирани на невероятни факти, интерпретирани чрез оригинален наратив и кинематографско решение. Тяхното възприемане изисква от публиката да бъде предварително подготвена и да се включи в непринуден диалог.

Независимо дали срещаме непредсказуемия дух на Мануел Алварес Браво по улиците на Мексико Сити, („Фантом“ от Камен Стоянов), или попадаме в историята на Лела Ломбарди (интерпретирана от Катарина Свобода в нейната инсталация „Лела“). Независимо дали сме впечатлени от модернизма на басейна, проектиран от Любеткин и в същото това време търсим липсващите пингвини в празнотата на този басейн („Басейн за пингвини“ от Свобода) или се озоваваме в на пръв поглед абсурдно празен и пуст хотел на черноморското крайбрежие, където ставаме част от един сюрреалистичен акт („Нагоре и надолу“ от Стоянов).

В друг „магически“ момент се потапяме в романтичната, но и ужасяващо монотонна и дистопична визуалност на всекидневния ни живот преди пандемията, за да компресираме емоцията в един-единствен кадър на заминаване, освобождение и спасение – както е в късометражния филм „По Периферико“ (съвместна творба на двамата художници). Въображаемо спасение във водна кула, чиито стъпала са извити в спирала, а краят на спиралата остава невидим, там някъде в полумрака …

Важно е да се отбележи, че не всички произведения в проекта „Гласове на истории и призраци“ са създадени по време на пандемията, но събрани заедно в изложбата, те някак си съдържат в себе си тази специфична магия – резултат от желанието ни да си обясним рационално феноменологията на изолацията и самоизолацията. И тук вече не говорим за някакви пандемични изолации, а за умишлено дистанцираната артистична гледна точка, която артистите използват, прилагайки я към нашето настояще.

Текст: Борис Костадинов

[i] Giovanna Parmigiani, Magic and Politics: Conspirituality and COVID-19, Journal of the American Academy of Religion, том 89, брой 2, юни 2021 г.

 

Биография:

Камен Стоянов

Катарина Свобода