През 1992 година, чрез подводните си хидрофони, военноморска станция в Тихия океан улавя странен и непознат глас – това, което е определено като модел на пеене на гигантски син (или фин) кит, идващ с честота от 52 херца – далеч от обхвата на китовете, които познаваме до този момент. Звуците идват в единна серия, без припокриване, което дава яснотата, че дългите мъркания и модулираните стенания наистина са предизвикани от кит. Въпреки това, причините за високия им звук остават неясни. Следвайки уникалните мелодии на 52-херцовия кит в продължение на повече от десетилетие, учени и морски биолози излизат с различни теории, които целят да обяснят това странно явление. Предположенията им варират от например това, че този конкретен кит е глух или деформиран, до възможността това да е някаква мутация между два вида китове, което го прави толкова идиосинкратичен.
Независимо от загадъчните причини за произвеждането на този отличителен звук, по-любопитният от всичко останало детайл е фактът, че за целия период на изследването (общо 12 години), 52-херцовият кит винаги е бил сам – никой друг кит никога не е реагирал към неговите призиви. Тоналността, с която този кит пее, явно е недостъпна за слуха на други от неговия род и така песните му остават без отговор, призивите му отекват в океана, само за да изчезнат бавно в забвението. Изводът е тягостен: 52-херцовият кит трябва да е бил единственият по рода си в тази голяма океанска шир, неспособен да общува с друг кит, съдбата му е да остане сам завинаги.
Най-самотният кит в света е завладяваща инсталация от звук и светлинни ефекти, която превзема всичките пет етажа на водна кула в София и се състои от композиция, базирана на записите на 52-херцовия кит. Творбата трансформира пространството в абстрактно, паралелно измерение – изолиран контейнер на океана – в който присъства само най-самотният кит на света. Каним ви да проследите звуците и постепенно променящите се светлини, докато се изкачвате и слизате по спираловидните стълби, създавайки си представата, че се движите между различните слоеве на водата, температурите, нивата на налягане и промените в начина ни на чуване.
Оставете пространството да ви погълне и прекарайте време с 52-херцовия кит, който не е успял да намери каквато и да било компания през целия си живот.
Итамар Гов (1989) е интердисциплинарен художник, чиято практика се състои както от скулптурни и пространствени инсталации, така и от графични и видео творби. Обръщайки внимание на сложните отношения между история, идеология и естетика, неговите проекти изследват различни форми на лична, колективна и институционална памет. През 2010 година започва да живее в три града – Берлин, Париж и Болоня, където учи кино, история и литература.
Хвърляйки светлина върху огромни социално-политически пейзажи, Гов подхожда към забравените микроистории и отправната точка на проектите му е любопитния скептицизъм към културните традиции, конвенции и жестове, които се считат за очевидни сами по себе си. Неговите творби се основават на текущи изследвания и се въртят около пресечната точка между изкуството и политиката. Подчертава силното напрежение между известното и предполагаемото и оспорва всяка ясна граница между факти и лъжи, реалност и въображение. Никога не представя пълна и цялостно завършена картина. Гов кани посетителите да се ангажират с елементите на произведенията му и да станат част от този любопитен процес. Член на кураторските екипи на Documenta 14 (Касел, Атина), Haus der Kulturen der Welt (Берлин) и Fondazione Adolfo Pini (Милано), през 2021 г. Гов получава стипендия за пребиваване – Cité Internationale des Arts в Париж.