„Казваме, за кого е цивилизацията? И разбира се, мисля, че повечето хора веднага биха имали отговор. Мисля, че повечето хора биха казали, че трябва, да е от полза за човешките същества. Трябва да поддържа човешкия проект. Тя трябва да бъде от полза за цялостната биосфера, екосистемата на земята, така че всичко това да продължи.
Вероятно за това е цивилизацията, но почти никога нещата не са толкова прости.
Когато бях много по-млад, измислих образ, който да ми помогне да мисля, кой е бенефициентът на дейността ни. Независимо, дали това са инженери или писатели или някой друг. Наричам това „Кръг на съпричастността“. Между другото, терминът „Съпричастност“, имаше своя произход в кръга на психолозите и поетите в Германия, преди около век.
Първоначално използването на това понятие беше да определи каква би могла да бъде виртуална реалност някой ден. На пример, ако някой може да си представи себе си, като листо или като планина. Или ако могат хората да упражняват въображението си, за да станат различни части на реалността, с това да оценят и развият съчувствие един към друг. Тази очарователна идея е опит да си представим, каква би била някой ден – истинската реалност.
Винаги сме имали тази идея за виртуалната реалност.
Само, ако може да си представим себе си в радикално различна позиция, като лист, който се вее или нещо такова. Това би помогнало да се отделим от това да виждаме света само от нашата перспектива през цялото време. Това може да помогне да станем по-съпричастни към положението на другите.
– Jaron Lanier
Ако само някой да може да си представи себе си за муха. С това се отваря за дебат въпросът – „струва ли си въобще да си муха“?
Да си муха има много предимства, като едно от тях е възмож- ността за летене. Представете си транспортирането да не зависи от управлението на познатите превозни средства. Представете си придвижване без такса монопол към произ- водители на коли, фетишизъм към марки, без надпревара кой притежава най-престижната кола, без фуканията, без обичай- ните гледки на „задвижвано 2 тона желязо от 50 кг шофьор“, към това още без движение само по обозначени пътища, край на такси, данъци, глоби, без-без „правото да отремонтираш автомобила си“, без заплахата от най-различни санкции и произшествия. Без непрекъснато упражнявана заплаха от единствената инстанция да упражнява легитимно насилие.
Като подвъзможност на летенето идва способността за захваща- не към всевъзможни повърхности, ориентация с различен ъгъл спрямо хоризонта, едва ли не отмяна на земното притегляне. С това пък се отменя обитаването на жилища във вида, който познаваме. Не само жилища, цели градове стават ненужни. Отпада разделянето на център-периферия, престижни лока- ции, всякакви опити за разделяне на райони поради класовата сегрегация или търсене на престиж. Със закрепване към всякакви повърхности всяко място потенциално предлага закрила…
*Ако някой само да може да си представи себе си за муха, 2022 Този текст е част от звукова инсталация в резервоара на водна кула.
Обектна инсталация, две книжни издания, 1 – 30 х 20 см. и 2 – 23 х 16 см.
Пърформанс, Желко Терзиев, 2022, с участието на Софи Шушкова
Този запис е направен по време на изложбата: “Ако си тъжен, получаваш ритник в задника”, проект на Желко Терзиев в Галерия +359
Желко Терзиев завършва бакалавърска степен по живопис в Националната художествена академия през 2001 г. В класовете на Божидар Бояджиев / Андрей Даниел, а през 2005 г. – Магистърска степен в класа по Нови медии на Петер Коглер в Академията за изобразително изкуство, Виена.
Самостоятелните му изложби включват: „Котката на Шрьодингер“, заедно с Красимир Терзиев, галерия „+359“, София, 2021; „Ако дърво падне в гората и наоколо няма никого, дали ще произведе звук?“ заедно с Красимир Терзиев, галерия „+359“, София, 2018; Клуб „Осмата топка“, София, 2008; „Опак“, галерия Пистолет, София; „No Comments“, галерия Ирида, София, 2001.
Някои от изложбите в които е участвал са: 2021 „Хербариумът като място за съхранение на идеи“, Национална галерия Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство и Арт Проджект Депо, София 2019; Форматиране на отсъствието. АРХИВ. 2018 и 2019, галерия +359; “Радикален формален анализ”, галерия +359, 2020, куратор Петер Цанев; „Обект на желанието“, галерия „Аросита“, София, 2018; „Substories“, като част от Project Do-nau, Карлсруе, 2015; „Substories Toys“, галерия „Академия“, София, 2014; „So We Are Friends“, галерия „Пистолет“, София, 2011; „SUB form Substories“, галерия „Райко Алексиев“, София, 2011; „Avalanche, Apocalypse Now, episode 4“, nbsp Gallery, Париж, 2007; фестивала Diagonale, Виена, 2006; XI Bienial of Young Artists from Europe and Mediterranean, Атина. През 2008 г. е номиниран за наградата Gaudenz B. Ruf Award.
3D генерирана анимация, 4 мин., looped, цвят, звук
*Заглавието е част от стихотворение на Женя Димова.
