Links of art: Севда Семер и emma rssx

Севда Семер и emma rssx

Галерия +359 представя проекта Links of art – серия от дискусии между визуални артисти, в които авторите рефлектират върху творчеството си, проблеми на изкуството и динамиката на креативния процес. Създаден на принципа на интервю без йерархия, Links of art цели стимулиране на диалога в сферата на съвременното изкуство през изследването на другия.

В този епизод разговарят Севда Семер и emma rssx.

Севда Семер е родена през 1990 г. в София.

Сред изложбите ѝ са: Фигури, 2019 – изложба в две части, Credo Bonum, Contemporary Space; Един идеален ден, 2018, Галерия +359; Domus Aurea, 2017, пърформанс с Войн де Войн, Aether. Номинирана е за наградата за съвременно изкуство БАЗА 2019.

За автора

Вкъщи имахме традиционната в онези години богата библиотека с руски и германски албуми и биографии на художници, откъдето дойде първата ми идея какво е изкуство – нещо, което разгръщаш. Вероятно заради това несъзнателно започнах да работя първо с книги – визуалните дневници около 2010. По-късно рисунките пораснаха до широкоформатна печатарска хартия, появи се текстил, инсталации, аудио, видео. Основната тема за мен е времето: това, което зрителят прекарва в галерията, и това, което художникът прекарва в работа; а оттам – и паметта, доказателствата за нея, сливането на личната и общата история.
– Севда Семер

След завършване на трансдисциплинарен бакалавър между изкуство, наука, политика и лингвистика, emma rssx продължава обучението си по визуални изкуства в la HEAD – Женева. През инсталацията – съставена от живопис, керамика, видео, звук и текст – нейната работа поставя под въпрос границите на рамката, която наричаме реалност.Чрез третиране на композицията на пространството с обекти, както човек би се отнесъл към разработването на фраза с помощта думи, еmma rssx търси създаване на отворени и нелинейни разкази, с целта да се възстанови въображението на едно потенциално бъдеще.

За автора

Работата ми изследва понятието за пространство. От двуизмерното пространство на платното към триизмерното на инсталацията. Физическото и емоционално пространство на тялото, на червата, на матката, на мястото, което наричаме „къща“ до обхвата на града, в който живеем. Пространството като пръст, върху която се върви, плаче, тъпче, обръща, пада. Физическото, но и виртуалното пространство, на (уеб) платното и на интерфейсите, тези на телефона ми, в който живея, пиша, харесвам и разхождам моите пръсти и поглед. Пространството на думите, на езиците, на кодовете. Пространството, надупчено от комуникацията, която води до неразбирателство. Пространството на езика, мислен като архитектура, свободно да бъде аранжирано, формирайки, деформирайки, реформирайки. Пространството на нашите истории, отворени и потенциални, които остава да бъдат написани. И всички пукнатини – подвижни мисловни зони, които създават реалността, една реалност, нашата реалност, която искам да обитавам с моята пластична , лингвистична и сонорна работа.

– emma rssx