H₂O / 2H₂O

ninavale

16.08- 15.09.2019
Plus 359 Gallery

Това, което ни привлече в предложението за изложба във Водната Кула, беше нестандартното пространство, така че решихме не просто да поставим наши произведения в него, а да върнем в утробата  на Кулата идеята и мислите за водата – източник на живот и на смърт, слагайки акцент по-скоро върху второто.

Да поканим зрителя в това странно, почти мистично място на диалог със себе и в себе си. 

И така започнахме работа по site spécifique инсталация следваща тази идея и развиваща се в тази архитектурна среда. Разсъжденията върху формите и проявленията на водата, скритата и явната и мощ и тяхната визуализация.

При влизането зрителят се потапя в пара/ дим, който скрива целостта на пространството. Това което го води като начало е звукът. 

Звукът, както и цялата инсталация са изградени на принципа на репетативност, която често се наблюдава в нашите общи работи. 

3D изображение на молекулата на водата се очертава в дима.

В полумрака на второто ниво са инсталирани две големи кристални вази, във всяка от които чрез видео прожекция изплува, поемайки глътка въздух преди да се потопи отново в кристалното дъно, образът на всеки един от авторите. Звукът от поемането на спасителната глътка въздух раздира пространството. 

В частта, заграждаща се от виещата се стълба на Кулата, се изсипва воден стълб. Течението е мощно, мътно, влачещо отломки.

Изкачвайки спиралата около изливащата се водна маса, зрителят достига последното ниво, в което, чрез система от огледала стените и тавана са осеяни с отблясъци напомнящи водна повърхност, в която се чете формулата на тежката вода 2H2O. Тя има вид, подобен на обикновената вода H2O и е със същите химични свойства, но тази незначителна на пръв поглед разлика, която увеличава масата на молекулата, води до огромни качествени изменения, превръщайки я във важен елемент за получаването на ядрения взрив. 

Звукът е неразделна част за възприемането на инсталацията. 

Основната тема е изградена на принципа на повтаряща се, многопластова мелодия. Тя посреща зрителя още при влизането му в галерията и го съпътства през цялото време. Към основната тема, в зависимост от ситуирането на зрителя, се наслагват двата звука –единият от болезненото поемане на въздух, а другият грохотът от падащата вода. 

ninavale

 

В изложбата Н20/2Н20 Нина Ковачева и Валентин Стефанов създават едно специално пространство, посветено на водата като източник на живот и смърт. Сайт специфик инсталацията в Галерия + 359 е измислена за Водната кула в Лозенец – сграда, построена  да съхранява  огромен, но вече празен резервоар за вода. Молекулата на водата H2O е важна неорганична съставка на всички организми, без нея животът е немислим, а фактът, че тя е в основата на живата природа е едно от най важните доказателства за нашия единен произход. Затова най-разпространеното  човешко осмисляне на водата е свързано с  определянето и като „извор на живот“, а нейните разнообразни превъплъщения, форми, цветове, звуци от движението и в природата, се асоциират с положителни емоции, здраве, чистота и са в основата на различни медитативни практики на себепознание.

Втората част от заглавието Н20/ 2Н20 визира така наречената тежка вода, която наглед е подобна на Н20, дори има сходни химични свойства, но има по-голяма молекулна маса от обикновената вода и специфични физични свойства. Тежката вода се използва като неутронен забавител при ядрени реакции не само в централи за ядрена енергия, но и при направата на атомни бомби. Името на проекта   синтезира невидимата същност на природата, не подлежаща на еднозначно описание в картотеката на клишираните човешки представи за действителността, която обитаваме. Полето на сблъсък на Н20 с 2Н20 е Водната кула, резултатът – водна пара, в която архитектурните форми, визуалните детайли, дистанцията между минало настояще и бъдеще както и опитът да се очертаят ясни рамки в названията на нещата губят своята категоричност и плътност за да остане грохотът от падаща вода редуващ се със звук от мъчително поемане на глътка въздух. Зрителят тръгва нагоре по виещата се около стените на кулата стълба, преминавайки символичната линия между живота и смъртта, за да достигне огледалните отблясъци на познатия образ на водата, в който се чете формулата на един от елементите, способстващ за верижната реакция водеща до атомен взрив. Така създадената среда очертава физически интелектуалния парадокс, че преди да пристъпим към разбирането на природния свят и мястото на човека в него трябва да направим експлозивна интервенция на собствените си граници и да освободим мисловната енергия, заключена в опростените модели на готовите стереотипи от ежедневието.

Ирина Баткова