Автор: plus359g

Вальо Ченков

"Survivors", painting, 150X125
“Survivors”, painting, 150X125
"Talking head" , painting 80Х60
“Talking head” , painting 80Х60
Who, to whom, when, where and why , oil on canvas, 150X125, 2018
Who, to whom, when, where and why , oil on canvas, 150X125, 2018
ZAIrina2

Назад

Напред

#КритикаИХуманизъм

„Малко след като Хитлер взема властта (или както вероятно би трябвало да се каже по-точно: малко след като тя му бива връчена), на 28 февруари той обнародва Декрет за защита на народа и държавата, чрез който се отменят членовете на Ваймарската конституция, отнасящи се до свободите на личността. Тъй като декретът никога не е бил отменян, от правна гледна точка целият Трети райх може да се разглежда като извънредно положение, продължило дванадесет години. В този смисъл е възможно модерният тоталитаризъм да бъде определен като установяване – посредством извънредното положение – на законна гражданска война, която позволява физическо елиминиране не само на политическите противници, но и на цели категории граждани, които по една или друга причина са се оказали неспособни да бъдат интегрирани в политическата система. Оттук доброволното създаване на едно постоянно положение на спешност (макар и евентуално необявено в техническия смисъл) е станало една от основните практики на съвременните държави, включително и на т.нар. демократични държави.

Пред лицето на неудържимото разширяване на т.нар. „световна гражданска война“ е налице тенденция извънредното положение да се представя все повече за доминираща парадигма на управляване в съвремената политика. Това превръщане на една временна и извънредна мярка в техника на управляване заплашва радикално да трансформира – и вече осезаемо го е сторила – структурата и смисъла на традиционното разграничение между конституционните форми. Така погледнато, извънредното положение се оказва праг на неопределеност между демокрацията и абсолютизма.“

 

Джорджо Агамбен

откъс от книгата “Homo sacer II.1.: Извънредното положение“

(превод на Валентин Калинов)

Биография Вальо Ченков

Вальо Ченков е роден през 1966 г. в Свищов, България. Живее и работи в Мюнхен, Германия и Ореш, България. Завършва Художествената академия в София и Мюнхенската художествена академия. Скорошните му самостоятелни изложби са: “Traumraum”, галерия Royal, Мюнхен, Германия (2018); „През три морета … в пето”, галерия Кредо Бонум, София (2018); „König des täglichen Nichts“, бившата сграда на затвора във Фрайзинг, Германия (2017); „Minga – Moon“, галерия Florian Sundheimer, Mюнхен, Германия (2016); „Kunschelecke, raue Decke“, Projectroom Nagel-Draxler, Кьолн, Германия (2014); „Слънчев ден и шкурка по гърба” (2014) и „…ей сега и за малко…” (2012) в галерия Sariev Contemporary. Ченков е участвал в редица групови изложби, сред които „The Day After Yesterday“ (с Винсент Мицев), Kunstpavillion Мюнхен, Германия (2017); “V&V TV”, 56. Венецианско биенале (с Винсент Мицев), галерия Royal, Мюнхен, Германия (2015); „Защо Дюшан? От обекта до музея и назад (125 години)“ с куратор Мария Василева, САМСИ (2012); ”Conviction”, куратор Уени Уонг (a.o.), музей Dafen, Китай (2010); “Sweet Case Eluminated”, куратор Катя Ангелова (a.o.), музей MAC/VAL, Париж (2007); ”Fuori Uso”, куратор Агнес Koлмайер, Пескара, Италия (2005); “Poesie Summer“, куратор Ян Хоет, Watou, Белгия (2018). През 2018 г. участва в Международното биенале за съвременно изкуство в Рига (RIBOCA1).
Ченков е бил номиниран за Наградата на М-тел за съвременно българско изкуство (2011).
Вальо Ченков е представляван от галерия Sariev Contemporary, Пловдив от 2012 г.

“Моят подход е реакция на строгото структуриране на обществото, в което работя и над което размишлявам. Германското чувство за структура е безмилостно и често намирам, че ме води до деструктивни жестове. Обикновено започвам конструктивно, като се стремя към конкретен резултат, но след това идва моментът (най-интересния момент!), когато загубя контрол и “колата се отклони от пътя”. Нямам никакъв интерес в това, което се държи под контрол, но преди да стигнете до този момент на предаване на контрола, трябва да се свърши много, трябва да се подготвите стриктно. Катастрофите понякога могат да бъдат много продуктивни. Често мисля за откриването на Америка, на шампанското, пеницилина, аспирина… Всички те са несполуки, които са довели до прогрес. Опитвам се да държа очите си широко отворени, за да не пропускам точния момент.”

– Вальо Ченков

Разгледай още от #извънредноположение

Проектът се осъществява от

Галерия +359 и Art Project Depot, в партньорство с Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм. Те ще добавят коментари под формата на цитати на издадени от тях книги към изображенията, подготвени от художниците за проекта.


Plus 359 Gallery

Вальо Ченков

Вальо Ченков “Survivors”, painting, 150X125 “Talking head” , painting 80Х60 Who, to whom, when, where and why , oil on canvas, 150X125, 2018 Назад Напред #КритикаИХуманизъм „Малко след като Хитлер взема властта (или както вероятно би трябвало да се каже…
Прочети повече “Вальо Ченков”…

Михаела Лакова

Михаела Лакова (1987, София) е визуален артист и изследовател в Ротердам, работещ в рамките на изтриването и паметта. Работата й включва видео и инсталации. Завършила е бакалавърска степен по Сценичен и екранен дизайн в Националната академия за театрално и филмово…
Прочети повече “Михаела Лакова”…

Тор Йорген ван Ейк

Роден през 1977 г. в Кали Колумбия, ван Ейк учи в Националната Академия за изобразително изкуство, Осло, Норвегия. Получава магистърска степен през 2004 г. От 2008 г. Тор Йорген ван Ейк участва в три резиденции на програмата Signal Culture, бивш…
Прочети повече “Тор Йорген ван Ейк”…

Дагмар Шюрер

Дагмар Шюрер е австрийска художничка, живееща и работеща в Берлин. Артистичният фокус на нейната работа е върху движещият се дигитален образ. Тя сглобява намерени кадри, цифрово генерирани обекти и анимации, текст, рисунки и звук за образуване на сложни видеомонтажи, предизвикващи…
Прочети повече “Дагмар Шюрер”…

Дигитална естетика


Дагмар Шюрер

Михаела Лакова

Тор Йорген ван Ейк

В рамките на изложбата ще бъде показан документалния филм на Питър Кърби – „Бинарни животи.Щайна и Уди Васулка /1996/

Куратор: Ирина Баткова

23.10- 29.11.2019

Прочети повече “Дигитална естетика”…

Селсиан Ланглоа

Селсиан Ланглоа е роден през 1993 г. и работи между Париж и Блоа. Учи музика в консерваторията, а след това в Ecole Nationale Superieure Louis Lumiere. Той излага в няколко групови изложби като :  Musée d’art в Лион, Art Center…
Прочети повече “Селсиан Ланглоа”…

Полин Тоайе

Полин Тоайе Родена през 1987 г. в Блоа (Франция), Полин Тоайе учи в Училището за изящни изкуства ENSA (Бурж), след което завършва следдипломна програма в Художественото училище ENSBA Лион през 2013 г. Участва в няколко самостоятелни и групови изложби, по-специално…
Прочети повече “Полин Тоайе”…

Ninavale

НИНА Ковачева (1960, София) и Валентин Стефанов (1959, София) Двамата живеят и работят заедно вече няколко десетилетия. Често арт критицита говорят за тях като за трима художници: Нина, Валентин и Нина & Валентин, или ninavale. Авторите освен индивидуалните създават и…
Прочети повече “Ninavale”…

Гьонюл Нюоглу

Gonul Nuhoglu  /Гьонюл Нюоглу/ е родена през 1961 г. в Истанбул. Завършила е 1983 г. в Катедра по мениджмънт в Босфорския Университет, и Университета в Мармара /1998/, катедра по английски език. От 1996 до 2018 работи като изпълнителен директор на…
Прочети повече “Гьонюл Нюоглу”…