Fountain

Сашо Стоицов

03.07 – 03.08
Plus 359 Gallery

На повърхността на супата, петната от бульон се капсулират в овали от кехлибарено бистро море в блатото на мътно бозаво, с нюанси на оранжево-розово при залез слънце. Разливките се плъзгат едни вдруги, като втечнена плът се гонят при раздвижване. Миниатюрни острови се подават на повърхността, около които се опъва водна ципа – компактни твърди частици, които не са разтворени в масата. Поглъщаме вселената на порции с малко хляб, за да я намерим отново. Късно, съвсем малко преди да падне мрак, магентата се спуска плавно към циан и потъмнява, просветват звезди и полека се сгъстяват в бледи белтъчени завихряния. Безкрайният небосклон ни обгръща като малка точица и се всмуква през нас.

Сашо Стоицов забърква ярки и проникващи се вселени от всички онези сгъстени и съсирени емоции и уталожвания натрупали се напоследък в период на очакване, който мъчително се разтягаше до неизвестност. Тези избликвания освободени на платното, са фиксирани в един момент и се разгръщат във всички минали и потенциално възможни процеси. Това е “прането” от последния период, както казва сам авторът. Елементът на случайност е въдворен в условността на изкуството върху правоъгълен фон и маркиран в ъглите от изкуствени елементи. Ако се доверим на терминологията може да използваме “живопис” относно тези произведения, но това понятие полага специфични очаквания, които са нежелани.

Сашо Стоицов не се предоверява на нито една медия, макар да се връща към живописта и към обекта, те са винаги съвсем различни и дълбоко вътрешно мотивирани от ситуациите и емоциите, на които дават образ. Единствените характерни за автора медии в изложбата разпознаваме в цветните триизмерни фигури от леки материали, познати от предишни негови изложби. Дори и фиксирани в простотата на формата леките скулптури, постоянно стимулират потоци на позитивизъм. Те са като изпуснати деца – шумни и цветни, винаги променят аурата на пространството, което населяват. За времето на неговата изложба във водната кула са извор на спонтанност, свобода и чиста радост от цвета, който пробиват геоложките пластове на всички теоретични конструкти, съмнения и страхове на “пост” епохалната ситуция.

Вера Млечевска