Ако дърво падне в гората и наоколо няма никого, дали ще произведе звук?

Желко Терзиев

Красимир Терзиев

21.06 - 21.07.2018
Plus 359 Gallery

Въпросът, формулиран в заглавието е популярна загадка в историята на философията, появяваща се неведнъж на страниците на различни издания, откакто Джордж Бъркли го задава през 18 век. Бъркли, разработва теория, която той нарича “immaterialism“. Тази теория отрича съществуването на материална субстанция, твърдейки, че познатите предмети са само идеи в съзнанието на възприемащия и не могат да съществуват, без да се възприемат.

Според Бъркли: “да бъдеш, значи да си възприемаем (to be is to be perceived)”.

Но въпросът изглежда надхвърля сумата от всички възможни отговори поради естетическите си качества. Отговорът на Бъркли, имащ едно значение през 18 в., днес препраща не само към света на идеите, а и към света на техно-образите. Изглежда съвременния пейзаж на техно-образите напълно следва логиката на Бъркли. Малко неща в света убягват на обектива на виждащите машини, които стават все по-мощни, все по-невидими, и все по-неуморни в маниакалното начинание да регистрират всичко видимо в света. Но дали производните образи са доказателство за съществуването на онова, което е заснето. Или са по-скоро проекции на света, според принципите на техно-научни програми, заложени в апарата?

Вилем Флусер отбелязва по отношение на технологичните образи през 1980-те: “Нищо не може да издържи на центростремителното привличане на техническите образи: не съществува художествен, научен или политически акт, който не се стреми да се превърне в техно-изображение, нито пък действие от ежедневието, което не иска да бъде фотографирано, филмирано или записано на видео. Всичко желае да потече в тази вечна памет и да стане вечно възпроизводимо там.”

Падането на дърво в гората, разбира се е само пример. Дървета падат и на екраните в домовете в градовете. Дали обаче причината за падането е същата? Ентропия и стареене, или промяна на волтажа в силиконовия чип? Дали едно и също дърво пада на всички екрани? Или различни дървета са покосени от същия алгоритъм?

Проектът на Желко Терзиев и Красимир Терзиев включва почти изцяло нови произведения, направени с мисъл за специфичното пространство на водната кула, където ъглите на белия куб са изместени от радиуса и спиралата на постоянно слизане и изкачване по вертикала, а оригиналните функции на едно техническо съоръжение са отстъпили на естетическите ефекти на този тип странна архитектура, която вече не е свързана с водата а с вълнението.

 

Биографии:

Желко Терзиев

Красимир Терзиев