ДЕЛНИЧНА ПСИХЕДЕЛИЯ

Том Лок
Рада Букова
Георги Ружев
Елисабет Молин
Еден Митсенмахер

Куратор : Ирина Баткова

5.10 – 26.10.2018
Plus 359 Gallery

Психеделичните състояния описват  промени в човешките възприятия, които предизвикват синестатични състояния. Те са резултат от активирането на връзки между отделните области на мозъка, които са специализирани в обработката на информация от различните сетива. Терминът „психеделик” произлиза от древногръцките думи psuchē (ψυχή – психика, „ум“) и dēlōsē (δήλωση – „проявяване“) и се превежда като „проявление на ума“.  Във всекидневието ние възприемаме сигналите идващи от сетивата поотделно, автономно – виждаме цветове, чуваме звуци, усещаме докосвания. При синестетичните състояния тази модалност се смесва и хората „виждат звуци“, „чуват цветове“ и т.н. Обикновено психеделичните състояния сe свързват с  приемането на различни стимуланти познати още от  древни ритуални практики на култури, обект на антропологически и археологически изследвания. Авторите, чиито видеоарт е представен в настоящия проект, визуализират динамиката на настоящето, чиито разнообразни комуникационни канали ежедневно ни атакува с образи, звуци, цветове и форми, които непрестанно провокират сетивността ни, създавайки един катализатор на неочаквани мисловни конструкции. Визуалната перцепция  на този информационен поток минава през личните преживявания и опитности, за да събуди неочаквани спомени и асоциативни връзки. Пречупени през субективното емоционално преживяване, те създават една хиперреалност, в която съзнанието смесва наративи от различен порядък с хипнотичното въздействие на обекти от ежедневието, чието монoтонно физическо движение създава чувство за съществуване извън времето и разпознаваемото обитаемо пространство. Картините, които конструира съзнанието в психеделично състояние могат да бъдат уподобени единствено на картините, които изпълват съня, който според Лудвиг Бинсвангер не е нищо друго освен определен начин на биването-човек изобщо. Мишел Фуко разглежда сънуването „ като възвръщащо на човешкия субект неговата радикална свобода – парадоксално разбулва движението на свободата към света, разбулва онази изначална точка, от която насетне започва да съществува свободата“. Работите на Том Лок, Рада Букова, Георги Ружев, Елисабет Молин и Еден Митсенмахер в тази селекция анализират различни аспекти на факторите, които стимулират човешкото възприятие към образност, провокираща стандартната логика на възприемане с лабиринт от визуални сюжети, които поставят зрителя в ситуация да преосмисли възможностите на собствената си перцепция и описание на света.

Том Лок компилира мистични и символични фигури, чиито изображения се използват в исторически книги за деца, образи от филми, ТВ предавания, комикси графити, реклами и т.н. В работата си Лок анализира масмедийния информационен поток, който, съчетан с динамиката на съвременния живот е интепретиран в цветната и психеделична естетика, която често се движи между радостни и меланхолични настроения и състояния. Том Лок често работи с музиканти и звукови артисти, като редовно използва тези дискурсивни връзки, за да създаде платформа за отразяване и разбиране на развитието на идеите и вземането на решения.

В работите на Рада Букова намират място материални обекти,  които са извадени от смисъла на всекидневната им употреба. Рада  създава нови полета на неочаквани асоциативни връзки, предизвикващи зрителя да съставя наративи, които променят гледната точка на наблюдение и превръщат  наблюдателя  в  изследовател на собствената си жизнена среда и нейните възможности  да произвежда нови, неочаквани дискурси.

Георги Ружев  превзема сетивата с един ефектен калейдоскопичен театър подчинен на идеята за съществуването на съвременния човек в свят на тотално пренасищане с информация. Авторът визуално дефинира проблема със „ситуативната идентичност“ на съвременния човек, съществуващ в свръх динамизирана среда, на границата между виртуално и реално. Ружев приема самоличността на герои и политически фигури от различни епохи, ситуирайки ги в едно психеделично пространство, което, чрез социалните мрежи, може мигновено да стане част от комуникационната мрежа на един глобален информационен обмен.

Елисабет Молин смесва образи и звуци от всекидневието, създавайки една обща картина, която сякаш е извадена от подсъзнанието на човек, запечатал хаотично визуални детайли, делничен шум, музика и разговори, които са го впечатлили в конкретен отрязък от време. Новосъздадената  реалност работи на няколко нива. Тя коментира субективността на механизмите на човешката перцепция на света регистрирайки начина, по който човешкото съзнание създава една сюрреалистична реалност, която, като кристална структура, отразява едновременно възприятия от най-различен порядък. Фактът, че тези възприятия не са свързани в последователен наратив реферира върху нестабилни мисловни модели, които описват света не като неподлежаща на съмнение цялост, а като място, в което едновременно съществуват минало, настояще и бъдеще, място, което непрестанно се променя със скорост, която дори не можем да регистрираме.

Еден Митсенмахер използва поп културата не само като референтна рамка за социална и лична критика, но и като начин за създаване на познание и достъпност. Интересува се от споделяне и свързване на преживявания между Аз и Вие. Представя хипер-светове, изградени от културни стереотипи и клишета, които се изтласкват на ръба на емоционалното претоварване. Кичът е съзнателна стратегия в нейните изследвания и практика. Като част от мнозинството хора, съпреживяващи объркването и борбата в настоящата макроикономическа среда, тя изследва съмненията, любопитството и  потенциала на нови ценностни ориентации и техните непредсказуеми бъдещи възможности.

Биографии:

Том Лок
Рада Букова
Георги Ружев
Елисабет Молин 
Еден Митсенмахер