Мари Чивиков

Работата ми засяга предимно хуманистични въпроси в сюрреалистична обстановка, в която „нормалната“ форма се редува с абстрактни компоненти в почти преекспонирани, ярки цветове.

Тема, която винаги повече или по-малко присъства в работата ми, е неизвестността на смъртта. По време на детството си понякога имах тревожни сънища за смъртта. Това бяха абстрактни сънища за тъмно оцветени жици, които плават към мен през космоса. Те се явяваха, когато лежах в леглото си или на дивана с температура и грип. С отворени очи ги виждах как се приближават към мен. Отначало жиците бяха прави и равномерни, но скоро се заплитаха, ставаха по-тежки и натискаха със задушаваща тежест одеялото ми.

Тези възли от жици се виждат често в творбите ми. Те не символизират толкова страх от смъртта, а по-скоро нейната неизбежност и загадъчност. Какво, ако изобщо има нещо, което остава от нашето духовно съществуване, когато физически вече не сме тук? И ако е така, възможно ли е ние, хората, които се обичат, да се срещнем някъде? От друга страна ме интересуват и по-конкретни теми, засягащи настоящето на нашето западно общество. Интересно ми е да комбинирам двата свята – физическия и метафизичния. Намерението ми е в работите си възможно най-тясно да преобразя личното и частното във визуален език, който прави непосветените любопитни и им позволява да влязат в свят, който не познават. Целта ми не е нито отъждествяване, нито признаване; по-скоро става въпрос за сближаване чрез чудо.

Във връзка с това от 2016 г. работата ми се основава по-конкретно на дългосрочни и преди всичко интуитивни изследвания в рамките на моята семейна история, която в по-голямата й част протича в България и Индонезия, или „Нидерландска Източна Индия“ по време на Холандска окупация.

Практически от началото на този процес, заедно с моята индивидуална работа, се създаде дълготрайно сътрудничество с визуалния художник Войн де Войн. В основата на първото ни сътрудничество  бяха нашите предци, неговата прабаба и дядо ми, които активно са се изправили срещу ново появяващия се фашизъм, започвайки от България през 20-те години на миналия век. Това доведе до продължаващ във времето проект, който се състои от поредица  инсталации и представления под заглавието „Революцията няма да умре с нас“.

– Мари Чивиков