Използвам стари, излезли от употреба камери и инструменти, синтезатори, барабани, племенни перкусии, допълнителни огледални системи, чрез които в повечето случаи завъртането съвпада с бийта (beat), като част от трансгресивната естетика със смущаващи изображения, непозитивна парти атмосфера с напълно предефиниран звук. Индустриално-дискотечният синтез е съчетан с реверсиран, подобен на черна месa, саунд, където на моменти вокалите за заместени със звуци от порно филми, преминали през синтезатори, подобно на издаване на референтен стандарт.
Георги Ружев
___________________________________________________________________________
В своята почти 30 годишна практика на визуален артист Георги Ружев е установил една ясно разпознаваема територия на образи, които не описват света, а го създават наново. Еклектичната игра с изображения заети от различни епохи, традиции, бит, религии, социални и културни йерархии, напомнят на принципите, които са в основата на класическите Kunstkammer или Wunderkammer появили се през 15 в. Това са забележителни колекции на образци от естествената история, тайнствени обекти, вкаменелости и произведения на изкуството, чиито собственици са подреждали и съхранявали в специални стаи. Чрез подбора на обекти и смесването на екзотични предмети, странни антики, невероятни, понякога фалшиви, останки на живи същества тези сбирки се опитват да конструират една фантастична история за непознати земи и народи в епохи, когато е било невъзможно да се състави обща картина за света.
За разлика от тези анонимни, застинали в своето време колекции, предшественици на днешните музеи, в кунсткамерата на Георги Ружев неизменно присъства демиургът на калейдоскопичната лавина от образи. А тяхната архитектура и динамика са запечатали не просто определени сюрреалистични моменти от истории, а целите истории и ни потапят в свят едновременно познат и непознат, фрагмент от някакво паралелно съществуване. Важна част от работата на Георги Ружев е фокусирана в музиката, която той композира за всеки един от проектите си. Тя е създадена с помощта на стари синтезатори и музикални инструменти, а за видеата е използвана отдавна излязла от производство аналогова техника. Този специфичен подход към изграждане на цялостна пърформативна среда, съставена от звук и образ, е характерен за Ружев още от средата на 90 години, когато работата му беше съвсем новаторска за българската арт сцена. Във всяка изложба лицето на автора се появява в разнообразни сюжети, но образът му не е константен – той се превъплъщава в личности от различни социални, религиозни и политически полета, генерирали днешните поп културни икони. Този акт не е част от дискусията, свързана с кризата на самоидентификацията на съвременния човек, а е декларация, че творецът има привилегията да бъде този, който той сам реши. Дисекцията на видимото в последния проект на Георги Ружев не се опитва да намери „истината“ за света – той очертава параметрите на невъзможността да се конституира тази „истина“. Символичното битие на Аза, в предварително режисирани ситуации, ирелевантни на конкретен исторически момент или географска точка, е ситуирано в амалгама от ирония и самоирония, на границата между съзнавано и несъзнавано и не създава универсални формули за разкодиране на очевидното. Защото разбирането на света е някъде там – между физическото съществуване и обремененото от образователни, културни и политически модели, сетивно възприятие на това съществуване. „A temple less sweet“ създава измерение, в което тези модели нямат място, а историите са без начало и край и се развиват неограничено в пространството и времето.
Ирина Баткова
