Хората знаят само къде една държава свършва, за да започне друга и това е, защото самите те са го определили така. Земята не познава граници. А и най-вероятно, въобще не се интересува от тях…
Ема Волукау-Уанамбва, Обещани земи
Творческият изследователски проект Транснационални паметници: В търсене на универсална сакралност от Седрик Ван Парис/Office CCXD преосмисля визията на Чешмите – традиционните чешми за питейна вода, които са често срещани по българо-турските граници, като потенциални транснационални и обединяващи паметници.
Подхождайки с микроисторически подход и фокусирайки се върху българо-турската граница, място с огромно национално-политическо напрежение и играещо ролята на свързващ кръстопът между Европа и Азия, християнството и исляма, Ван Парис/Office CCXD поставя въпроса как можем да преосмислим и трансформираме концепцията на „паметника“ – от често лицемерен символ на национализма до приобщаващо пространство и инфраструктура за съзерцание.
“Чешма” или “Çesme” (на турски език) може да се срещне по полетата, в горите, в селата. Чешмите са и своеобразни светилища по пътищата. Често срещани са както в България, така и в Турция и винаги са в правилното съотношение с ландшафта. Изграждането на чешми е общностна и свещена традиция, която има диаспорни корени. Освен че са функционални, чешмите за питейна вода винаги са били мистични места и като обществени архитектурни произведения те нямат общо с политиката, а по-скоро концентрират властта на общността, която ги заобикаля. Като такива, те не само предлагат обществена услуга за хора и не-човеци, но осигуряват и неутрално пространство за съзерцание, събиране и ритуали, което ги прави важни символи на културната памет.
След като картографира и документира повече от сто питейни чешми по границата, проектът поставя основния акцент върху водата. Водата игнорира границите, които сме измислили, осигурявайки източник на живот, където и да тече. Коранът гласи: „Всичко живо създадохме от водата.”, а „Да върви по вода!” е българска поговорка от фолклора, която може да бъде проследена още от древните траки, населявали тези земи. Техните мегалитни паметници, все още присъстващи в пейзажа, са ориентирани към небето и са били силно зависими от водата за извършване на космологични ритуали, насърчавайки чувството за общност. Изненадващо сходна по форма, атмосфера, материалност и оползотворяване на терена, Чешма е едновременно мистичен съвременен българо-турски феномен и може да се счита за един от най-приобщаващите социални и международни паметници на нашето време.
Тези творби или така наречени „инфраструктури“ изследват какъв може да бъде един бъдещ паметник, пречиствайки Чешмата до най-съществените й елементи: равновесието между природните сили – като гравитацията и човешката намеса.
Транснационални паметници: В търсене на универсална сакралност е първата самостоятелна изложба на Седрик Ван Парис/Office CCXD и продължава текущото изследване в отношенията между паметници, публично пространство, символи, ритуали и естетика.
Проект по международната резидентна програма на галерия +359 в София, България.
С подкрепата на CBK Rotterdam.Седрик Ван Парис | Office CCXD
Office CCXD (Контекст/Концепция/Проучване/Развитие) е пресечна точка между архитектурата и визуалните изкуства, базирайки се в Ротердам и в София за практика. Водена от Седрик Ван Парис, работата на студиото се основава на аналитични изследвания и се занимава с връзката между паметници, публично пространство, символи, ритуали и естетика. Черпейки вдъхновение от (архитектурната) история, архивни изследвания и естествени науки, Седрик Ван Парис | Office CCXD има за цел да насърчи любопитството към света, който сме създали и обитаваме, и как това е свързано с планетата, космоса и дори отвъд него.
