Водата е онзи ресурс, без който нямаше да ни има. Нямаше да има хора, нямаше да има океани, нямаше да има и кислородна обвивка около планетата. В същото време, водата е ресурс, който разхищаваме, замърсяваме и употребяваме, почти безнаказано.
Водата е също и информационна мрежа, съдържаща в себе си кода на природното обновление, паметта на милиони години стихии, и спомените за всеки мъничък живот, преминал през тази земя. Водата е живот.
Изложбата “До последна капка” на мултимедийня артист Антони Райжеков използва водата едновременно, като медиум и метафора, като послание и логика. Пет звукови скулптури, активирани от бавно течаща вода, протяжно “пеят” своята лебедова песен.
Песен за край. Едно разглобено пиано, бавно споделя своите последни звуци, полееш ли тромпета сеполучава цяло соло, а в тъмното се провиква цигулка без лък. Всъщност музикалните фрагменти са предварително записана от Биляна Вучкова (цигулка), Росен Захариев (флюгелхорн) и Матиас Лебуше (пиано), а Антони Райжеков е превърнал капещата вода в техен невидим диригент.
Звуково-философското преживяване “До последна капка” е структурирано вертикално. Колкото по-нагоре се качваш, толкова по-остро става посланието. Музикалното трио от счупени инструменти, преминава в кресчендото на новия градски шум, а най-горе, в архитектурната и символична кулминация на изложбата, не капят звуци, а думи. Думи на мъдрост и прозрение, думи оформили човешката цивилизация и култура. Същото това знание, което прави човека господар на света и същевременно негов унищожител.
Въпреки че всеки обект има ясно изразен специфичен “глас”, скулптурния квинтет, създава един общ звуков-пейзаж (саундскейп), който има за цел да напомни за преходността и деликатността на живата материя, на човешките изобретения, на вдъхновението и отговорността, която носим към средата, която ни е дала живот. И въпреки страшното послание, което изложбата носи, преживяването е красиво. Като красотата на горящия Рим. Капе ли, капе, човешкото разхищение…
Инсталацията е “на системи”, които пазителите на изложбата внимателно пълнят с вода всеки ден. А какво ще стане, когато няма кой да зарежда системата?
Ралица Герасимова
Антони Райжеков (1980) е Български медиен артист базиран в Австрия и България.
Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” – специалност актьорско майсторство (2001) и режисура (2007). Изучава джаз пиано и импровизация (2009 – 2013) в Vienna Konservatorium и информационни технологии в семинарите на LearningTree, Лондон. Работи като IT консултант (2008-201 О) към ООН Виена и е съосновател на Виенския лейбъл за нови медии THIS.PLAY (2009-2013), реализирайки множество международни проекти в Китай, Германия, Швейцария, Австрия и др. Антони работи в областта на съвременните визуални и звукови изкуства, пърформанс и технологии повече от 1О години с международен успех и е автор на проекти като “QUANTUM PICTURES” (2010), “10VE” (2014), SOMAPHONY (2016). Той е носител на награди в областта на аудио-визуалните изкуства и е стипендиант на Akademie Schloss Solitude – Германия и Akademie Hallein – Австрия, измежду други.
www.rayzhekov.com
Лимитирана серия от уникални авторски плочи “До последна капка” – Re:Bonkers, Варна (2022) и Галерия +359, София (2023) са налични в +359 галери.
Всяка плоча представлява фрагмент от дълъг запис на задвижваната от водни капки звукова инсталация на Антони Райжеков в сътрудничество със:Биляна Вучкова (цигулка), Росен Захариев (флюгелхорн), Матиас Лебуше (пиано).
