Swallowed sentences

“Това, което не виждаме, не съществува”

Елфриде Йелинек

Очевидното, което отричаме или игнорираме, ни показва истинското.
В ежедневието си ние, хората, съзнателно или случайно сме склонни да пренебрегваме, потискаме или загърбваме неудобните неща от света около нас. Ние, хората, владеем добре различни методи и стратегии, за да отчуждим реалността и дори и в ситуация на заплаха, да твърдим, че всичко е нормално. Много често е по-лесно да изберем пътят на мълчанието или да потърсим убежище в език, лишен от смисъл, за да се измъкнем от една действителност, с която не желаем да се конфронтираме, и да избегнем нейното осъзнаване.

Един предпазващ житейски опит е, че неизказаните истини понякога е по-добре да останат скрити. Изглежда по-лесно да отвърнем поглед или да замълчим и така да обявим някои неща за несъществуващи. Невинаги обръщaмe всеки камък. Предпочитаме да не сме наясно. Всеки познава явлението “слон в стаята”. Всички забелязваме “слонa”, но се преструваме, сякаш не го виждаме. “Слонът”, за който никой не говори, всъщност e една много противоречива фигура, защото “слонът” притежава плътност, той представлява една голяма, присъстваща на пръв поглед величина, но в същото време като че ли не съществува. Знаем, че трябва, но въпреки това не сме в състояние да говорим за него. Той, “слонът”, се появява и в момента, в който е напълно налице, изчезва.

Но защо се преструваме на слепи, глухи или безразлични? Защо преглъщаме толкова много очевидни неща? Защо отвръщаме поглед от това което е присъщо на нашата житейска действителност? Не правим ли компромис с лъжата, гледайки встрани и мълчейки? Ала кой решава кое е истина и кое – лъжа? Кой изобщо има право да знае за тях? Не изглеждат ли истината и лъжата в един ъгъл като пълната противоположност на това, което в друг ъгъл звучи като чужд език, от който никой не разбира и дума?

Посредством една пространствена визуална и звукова инсталация изложбатa swallowed sentences насочва вниманието към взаимодействието между видимото и невидимото, между казаното и скритото, между присъствието и отсъствието. Тя повежда зрителя в един лабиринт на явното, потиснатото и криворазбраното, за да го изправи накрая пред въпроса: Защо не се вслушваме в “слоновете”?

тeкcт: Асен Янев

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

•