Перформативната практика на Боряна Петкова се характеризира със своята продължителност, неотделимо свързана с майсторството на рисуване в разширено поле. Нейните изпълнения са едновременно изпълнени с болка и безболезнени, предизвиквайки усещане за поезия, стоицизъм и трансцендентност. За тази изложба, са използвани няколко дузини рисунки на бяла хартия, които следват етажите на водната кула. Тези картини са резултат от последния пърформанс на Петкова, отчасти проведен и документиран в двора на галерията без публика, и отчасти направен на живо на откриването на изложбата.
В продължение на няколко последователни часа художничката е заобиколена от горящи въглени, опитвайки се да напише три думи на хартия с тяхна помощ – миналото, настоящето и бъдещето време на глагола „горя“. При всеки нов опит, тя буквално се изгаря, и често едва успява да направи няколко хаотични щриха, поради което някои от картините приличат на драсканици или детски рисунки. Понякога потупва ръцете си в студената хартия, за да облекчи болката, а понякога ги забива в пръстта под себе си. Тя признава, че е била озадачена от това, че e чувствала ръцете си като мокри, все едно плачели, което помага на работата й да върви по-гладко. Произведенията са изложени в галерията по реда на изписване и посетителите могат да усетят кога Петкова е получила прилив на енергия и кога тя я е „напуснала“, слагайки край на многочасовия процес на рисуване. Видеозаписът на перформънса, заснет от Надежда Олег Ляхова, ще се прожектира след изпълнението на живо до края на самата изложба.
Перформансът Burn.Burnt.Will Burn. е пряко вдъхновен от ритуалите на Нестинарството, една древна умираща българска традиция от района на Странджа. От времето на траките, както се вярва, Нестинарското общество е съставено от мъже и жени, които са изцяло посветени на светците си. Те се „освобождават“ от боговете само докато ходят по огън, изричайки предсказания и понасяйки мъчителна болка за доброто на цялото общество. Твърди се, че последната Нестинарка почива през 60-те години на миналия век и така традицията се изменя, пропускайки някои от по-свещените и духовни аспекти на този ритуал. Тези „игри“ на, както ги наричат те, ходене по огън се изпълняват предимно от жени. Те отбелязват важни ритуали на преминаване, акт на изключителна добронамереност към по-младите поколения, чиито минали, настоящи и бъдещи болки и страдания се опитват да облекчат, като поемат болката, преминавайки през огъня боси. Твърди се, че истинските нестинари стават ледено студени за часове, когато „боговете“ ги обладават – навлизат в състояние, подобно на транс, докато танцуват и пеят. Често включвайки други творци в творбите си, Петкова си сътрудничи с Аврора Тимев и Стефан Христов (MR.SMiFF) за продуцирането на съпътстващата музика. Гласът на Тимев звучи по често с неразбираемия език на оригиналните нестинарки.
Малки стъклени предмети следват извитата форма на галерията. Те представляват парчета от оригиналните въглени, събрани от художничката след ритуал на огнеходство, обвити в стъкло. Както описва Петкова, когато студеният въглен се сблъска с врящото стъкло, той отново се запалва и изгаряйки оформя стъклото около себе си. В много отношения, това което виждаме е времева капсула от енергия, болезнена или иначе казано уловена в крехкостта на стъклото, заплашителна или, напротив, обещаваща да освободи силно запалимите мисли, които съдържа.
Снежана Кръстева
