…архитектът усвоява сградата в тялото си; движението, балансът, разстоянието и мащабът се усещат несъзнателно чрез тялото като напрежение в мускулната система и в положението на скелета и вътрешните органи. Когато произведението взаимодейства с тялото на наблюдателя, опитът отразява тези телесни усещания на създателя. Следователно архитектурата е комуникация от тялото на архитекта директно към тялото на обитателя.
Разбирането на архитектурния мащаб предполага несъзнателно измерване на обект или сграда с тялото на човека, и проектиране на телесната схема върху въпросното пространство. Изпитваме удоволствие и сигурност, когато тялото открие своя резонанс в пространството.
Когато преживяваме дадена структура, ние несъзнателно имитираме нейната конфигурация с костите и мускулите си; приятно оживеният поток на музикалното произведение подсъзнателно се трансформира в телесни усещания, композицията на абстрактната картина се преживява като напрежение на мускулната система. Структурите на една сграда несъзнателно се имитират и осмислят чрез скелетната система, тъй като изпълняваме с тялото си задачата на колоната или свода…
– Юхани Паласмаа, “Архитектура на седемте сетива”
Изложбата на Стела Василева в галерия +359 се занимава с начина, по който тялото изживява архитектурата. Като продължение на дългогодишната и сайт-спесифик практика, тук художничката се концентрира върху свойствата на водната кула, като нейната вертикалност и спираловидна структура.
Работата и е едновременно отговор на формата на галерията, попила в нейните мускули, а след това пренесена в художествена творба, но и такава, която препраща обратно към кулата. Тя е своеобразна покана за задълбочено осмисляне на архитектурното пространство – използвайки всичките си сетива, през тялото.
Изходната точка на изложбата е приземният етаж, от който започва мащабна скулптура от метал и стъкло. Разположението и индикира и еднственото място, от което посетителят може да види всички етажи и тавана на кулата едновременно, създавайки мисловна проекция на нейния вертикал.
Работата изследва динамиката на сградата, изкачвайки се към нейния купол, но и феноменологията на възприятията в този опит – меките форми проследяват последователно овала на кулата, маршрута на посетителя по етажите, траекторията на неговия поглед.
Инсталацията на Стела Василева трудно може да бъде видяна в цялост – изкачвайки се, публиката сглабя фрагментарни образи, доизграждайки в съзнанието си художествения обект. В този смисъл, тук се преплитат няколко визуални полета – това на творбата, постоянно наблюдавана, но от различна перспектива, и променящата се кула, фокус и фон взаимно заменящи се. През работата на Стела Василева кулата се пречува; галерия и творба тук са в симбиоза. Така, художничката се концентрира върху естествения начин на изживяване на архитектурата – през движение.
По етажите са разположени композиции от бетон, арматурно желязо, стъкло, камък, така засягайки основния индикатор, по който осъзнаваме изменения в архитектурата – времето. Творбите на Стела Василева са едновременно досег с реалността през тленността на материалите и техните качества – тежест, форма, цвят, но и преплитането на тази реалност с въобразеното, ефимерното, невидимото. Трансформацията на материя във форма и обратното насочва към органиката на средата ни, в която намираме едновременно градеж и разпад, природни елементи и индустриални отломки, вплетени в собствена, нова екология.
Пътят продължава до малката черна стълба, водеща в купола. Изкачването по нея притиска тялото, вкарва го в състояние на стрес, вертиго дори – в тясната метална стълба човек се вътри почти около собствената си ос. Краят и не се вижда при влизането в нея и изкачването може да се стори безкрайно. Достигайки върха, зрителят си отдъхва само за секунда. В купола температурата е много по-висока от останалата част на кулата, особено през лятото. Творбите на Стела Василева рефлектират тази температурна промяна, отразавайки накрая сетивото на близостта – топлината, разтопена по нашата кожа.
_________
*Превод на автора
За автора:
Стела Василева (1983) живее и работи в София. Завършва специалност „Стенопис” в Националната художествена академия, София. Печели наградата “Гауденц Б. Руф” за Ново българско изкуство в категорията млад автор; Първа награда на Фондация “Св. Св. Кирил и Методий” (2009);, както и различни резиденции, сред които KulturKontakt, Виена, Австрия (2012), Krinzinger Projekte, Петомифалфа, Унгария – Виена (2012), Cité Internationale des Arts, Париж, Франция (2014). Стела Василева участва в множество групови изложби и проекти в България и чужбина.
Сред самостоятелните й изяви са: [ Lait ] Via. Art space, Polygraphy office center, София (2023); Lines of Deconstruction, Roam space, Берлин (2022); Transposition, Posta space, София (2022); Lines of Time (in pencil and paper), Arosita Gallery, София (2019); Colorful Gravity, Night Plovdiv (2019); Signs of Sound, +359 Gallery (WaterTower), София (2018); Културен център „Двореца” – Балчик (2017); „Тунел“, подлеза на мс. Вардар (намеса в градска среда) (2017); „Under Construction“, галерия Contemporary Space, Варна (2015); „5 Кутии“, The Fridge, София (2015); „Труд и Свободно време“, галерия Un Cabinet D’Amateur, София (2014) и др.
