Всички имаме нужда да се скрием понякога. Криенето е стратегия, която сме установили за ефективна, за да се грижим за себе си и за да задоволим очакванията на околните. Но като деца, играещи на криеница, копнеем да бъдем открити. Има нещо тръпнещо да участваш в тази игра и да усетиш, че някой го е грижа за теб достатъчно, за да дойде и да те намери, да погледне зад завесата.
Родена от цитат на Доналд Удс Уиникът, “It is a joy to be hidden, and disaster not to be found”, изложбата включва селекция на произведения, представяйки ги на „ръба на видимостта“. В ерата на излагането и показването, това са размишления върху свободата на изразяване, скрития смисъл, интимното преживяване, сексуалното желание, порнографското въображение, нашите копнежи, дълбоки желания, играта на наслагвания. Изложбата борави чрез сетивата и през актове на преплъзване, повдигане, докосване, надничане в ротондното пространство на Водна кула. На зрителя е отредена ролята на воайор.
Селектираните произведения правят артистични и концептуални препратки към пасажи, граници, разделения, табута, връзки, циркулации, гласност и безгласност, като се опират на материалността и нуждата да бъдем намерени.
Завесата, позната като домашен предмет или сценографски елемент в различни контексти, тук играе ролята на преграда, която нарушава нашите обичайни навици да наблюдаваме визуална култура. Тя е обещание за скрит смисъл. Завесата е едновременно това, което трябва да се дръпне, за да бъдем видяни, но и удобен пашкул, в който да бъдем скрити от погледа. Поддържа усещането за възможността да се разкриеш и приближиш до това, което знаеш, че си някъде дълбоко в себе си, и да позволиш на някого другиго да види това. Поне за момент. Предлагайки ни едно безопасно място на откритост, позволявайки да бъдем „намерени“, може би за първи път в живота си на възрастни. Този процес може да бъде наистина освобождаващ.
Изложбата се осъществява с подкрепата на посолство на Финландия в България.