Произведението акцентира върху най-фундаменталния социален медиум – на движението на изкачването и слизането, което така, или иначе съпътства всяка една експозиция. Сега то е превърнато в главно изразно средство. Архитектурата е базирана на функционализма, докато концепцията се стреми да направи социална скулптура от нея, като измести фокуса към преживяването. Перманетното кръгово движение е хуманоидната кинетичната механика. Пестеливата намеса има за цел да не поставя твърди граници на пространството за наблюдение. Тя кани всеки зрител да обходи нейната цялост и да усети на физическо ниво присъствието на невидимото ограничение. Усилието на физическия контакт и вглъбяването в процеса, са основните механизми за осмислянето на произведението в дълбочина. Социализацията му достига до главната причина за живота на идеята – изграждането на опростена цялост с лаконични средства в човешкото съзнание, благодарение на феноменологията на скритите фактори, които присъстват латентно във всяко едно произведение.
Ивайло Аврамов е роден през 1968 в София, България. Завършва Националната художествена академия, специалност Скулптура при проф. Крум Дамянов (1996) . Доктор по изкуствознание и изобразително зкуство (2020) . Национална награда за Скулптура “акад. Иван Лазаров” (2022)
Самостоятелни изложби:
Възможности на съпричастност, галерия Куб, Топлоцентрала, София (2025); Ретроспективна транслация, галерия Борис Георгиев, Варна (2025); Свързан баланс, галерия Аросита, София (2024); Опори. Скулптура в архитектурата, галерия Владимир Димитров-Майстора, Кюстендил (2023); Вместимост, галерия Васка Емануилова, София (2023); Credo Box: Tilted / Наклонен, Credo Box, галерия Кредо Бонум, София (2023); Нощна светлина / Night Light; Люти клетви/ Bitter Curses, Robert and Elaine Stein Galleries, Wright State University, Dayton, OH, USA (2019); Предметности, галерия Кръг+, София (2007)
