Като деца влизахме във водната кула, около средата на деветдесетте, през приземните прозорчета, прекалено малки за да се провре през тях възрастен човек. По това време вече дълго останала затворена, беше пълна със занемарени останки и изоставени предмети. С големи усилия успяхме да изтеглим тежката метална стълба и да я изправим до остъкления връх, подредихме дъски върху кръглия перваз, получи се малка платформа върху която прекарвахме дълго време. Вътре намерихме радиатор, окачихме го да виси на една жица, да се люлее. Имахме такава игра – глупава, детинска пакост, изкачвахме някои високи сгради в квартала (между тях и кулата) и хвърляхме различни предмети, гледахме как падат, как се удрят в земята. Лед, стъкла, гуми, дрехи, каквото намерехме. Замисляйки се за този спомен намирам нещо ценно, което децата по естествен – спонтанен начин винаги правят в игрите си – тестване – опипване на реалността. Нещо което продължавам да намирам в изкуството – транспортиране на сетивата, по-дълбоко осъзнаване на възприеманото.
Припомням си тези детски игри и пакости с желание внимателно да „подобря“ тези спомени, да ги направя такива каквито искам да бъдат сега, което струва ми се се случва така или иначе с всички спомени, когато някой си ги припомня, но повече неосъзнато отколкото умишлено. Трансформирани и преживени през днешния ми опит и натрупалите се мисли и обсесии. Проследявам падането на моята малка колекция от предмети, реално траещо по-малко от две секунди. На игра, но и съвсем сериозно. Една колкото site-specific толкова и life-specific изложба. Сизифовско изкачване на 82 стъпала водещи до място за пускане – освобождаване на обектите, оставени да проявят специфичното си физическо поведение — маса, инерция, разпад – да се загубят между листа и камъчета. Тук вниманието трае колкото едно падане, а перспективата на наблюдение е напуснала човешкото тяло.
С благодарност към Снежана Кръстева, Владимир Илиев и Тери Врейбърг за оказаната помощ.
– М.Минов
________________
Работно време за проекта: 09, 14, 15, 16 януари
17:00-19:00 часа
ул. Галичица 13 а
________________
За Автора:
Мина̀ Минов (р. 1982 г. в София) завършва скулптура в Националната художествена академия, София, и живопис в Frank Mohr Instituut, Гронинген, с обмен в Hunter College, Ню Йорк. Практиката му обхваща скулптура, рисунка, пърформанс, видео и инсталация, с фокус върху взаимодействието на тялото с обектите и пространството, създавайки ситуации на движение.
Минов се интересува от процеса и навиците на консумация на изкуството. Той търси различни еквиваленти и метафори за това как подобна консумация се случва. Когато тези метафори работят, те могат да станат релевантни за някои базови екзистенциални състояния. Работата му е представяна в самостоятелни и групови изложби в: CBK Гронинген, Kunstruimte Wagemans Беетстерзвааг, галерия Васка Емануилова София, Marvin Gardens Ню Йорк, СГХГ София, Roodkapje Ротердам, галерия ZieherSmith Ню Йорк, De Vishal Харлем, L6 Фрайбург, KCB Белград, Гьоте институт София и галерия Alberta Pane Венеция