Галерия +359, съвместно с фондация ДОМА
Изложбата бе осъществена с подкрепата на Австрийското посолство.
В своята самостоятелна изложба Боряна Венциславова прави своеобразна равносметка. Тя живее и работи в Австрия и има многобройни международни участия, но никога не губи връзка с времето и мястото, които са оказали силно влияние върху личността и практиката и на артист. Нейните инсталации, фотографии, обекти и видeа, които се сливат с пространството на водната кула са своеобразен личен разказ за 80-те и 90-те. Периодът съвпада за поне две поколения с прехода от детството към юношеството, към емоционалната нестабилност на тийнейджърството.
Преходът у нас има всички белези на своеобразен исторически пубертет: анализиран е от политолозите и социолозите като период на незрялост в публичната сфера, деформиран от политически мутации и икономическа нестабилност. Промените обявиха нови идоли и събудиха младежкия ентусиазъм, който накара мнозина да излязат на улицата, а после донесе и икономическа депресия.
Противоречията и контрастите на периода имаха своята хибридна и самоделна естетика. Фетишите на младежката култура миксираха петолъчката заедно с ярките символи на консуматорския рефлекс, старите кубинки на пънковете с навлизащите лъскави предмети от “чужбина”. 90-те оформиха и символична топография, начертана от многобройните обувки изтъркани между кино “Дружба”, “Кравай”, “Аптека” или “Калното”.
Личният прочит на Боряна Венциславова – поетичен и фрагментарен като самата епоха, се разтваря в колективните спомени на мнозина; редуващите се ентусиазъм и апатия, уейв музиката, приватизация, крилати фрази и драсканици – образи вплетени в тъканта на дългия и опърпан преход до настоящето.
Плавно завръщане назад в годините прави и умишлено заимстваното име на изложбата от песента на иконичнитe за българския ню уейв – група “Нова генерация” – „Част от колекция“.
